Woodrose е всичко, което правим и предлагаме, за ежедневния живот на приятелите и клиентите ни. Всички източници с безплатни книги, интересни статии, хубава музика, красиви картини, които качваме тук, в нашия сайт, за всекидневно разглеждане или пък музикалните инструменти за продажба, са опитът ни да помогнем на посетителите да стоят по-дълго в творческото състояние на съзнанието, по-близко до себе си.
Woodrose Breathwork /Българското Дишане/ е система от дихателни техники, специално разработени за българското съзнание, които представяне по време на семинарите ни. За тях можете да прочетете повече в "Услуги".
Защо Woodrose:Още от дълбока древност Розата се свързва с мистиката и упътването на душата. Египет, Индия, Персия, Рим имат редица легенди за свещеното петолистно цвете. Дори в Германия се е позволявало откъсване на розов цвят единствено в петък - денят, посветен на богинята на небето. Но най-известната употреба на това цвете е в преносен и съвсем в буквален смисъл – като ориентир за посока. Векове наред символът на розата се свързвал с картите. Розата на компаса е рисувана на почти всяка карта. Първоначално известна като „роза на ветровете", тя указвала тридесет и двата вятъра, духащи от посоките на осемте основни ветрове, осемте полуветрове и шестнадесетте четвъртветрове. Когато се впишели в кръг, тези тридесет и две точки на компаса идеално съответствали на тридесет и двете венчелистчета на роза. И така, ветровете на розата задухаха още през 1999г., когато един приятел ми заговори за Hawaiian Baby Woodrose. Няколко години по-късно вече бях поел по "пътя на розата" и след посещението ми в Бали направих връзка между Hawaiian Baby Woodrose и ефектa от практикуването на моята техника. Реших, че е много подходящо име за системата, тъй като практикуването й води до специфично състояние на съзнанието, което се описва по различни начини: някъде го наричат връзка със себе си, други го обясняват като пълна осъзнатост за тук и сега, трети споделят, че усещат връзката със света около тях и имат кристална яснота в съзнанието си, а за други това е просто състояние без мисли. Но, независимо как човек го разпознава за себе си, то в крайна сметка води човек до неговият истински пристан и заслон, до спокойствието и разбирането за ситуациите в живота му, до среща с него самия, без маски.