Скъпи родители ...
Пиша, за да изясня нещо от разговорите ни, което ми остава като усещане, и от начина, по който реагирате спрямо моите решения понякога.
Да, самите вие може да кажете, че вече съм пълнолетна и трябва да поема отговорност за живота и действията си. Може да го кажете, но същевременно да се опасявате, че не съм достатъчно зряла и вътрешно да ме осъждате.
Искам да ви споделя, че поемам отговорност за решенията си и ще продължавам да го правя. Защото в моята сфера на отговорност са моят живот, моите действия, моето поведение, моите мисли, моите решения, моите чувства, емоции и очаквания. И съм отговорна именно за тях, а не за живота, решенията, мислите, поведението, емоциите и очакванията на някой друг.
И наричам това "зрялост".
Приканвам и вие да поемете отговорност за собствените си мисли, емоции, очаквания и страхове, в случая спрямо мен, и да бъдете зрели, а не, дори и несъзнателно, да опитвате да прехвърляте тази своя отговорност върху мен.
Да обичаш някого истински на първо място означава да го приемаш. Да приемаш не само това, което харесваш у него, а за всичко останало да си затваряш очите, и да тръпнеш, да не би човекът да сгреши, и да се надяваш някой ден човекът да се промени; Да приемаш не само това, което очакваш и се надяваш за него, и не само това, което ти самият смяташ че е добро и би пожелал за себе си, ако беше на негово място. А да приемаш човека цялостно, да виждаш самият него, а не своите очаквания и проекции, и да му имаш доверие.
Разбрала съм, а и вие сте разбрали, че не можеш да предпазиш човек от грешки. Понякога наистина си мислим, че знаем какво е добро за даден човек, но всъщност искайки "най-доброто" и желаейки да го предпазим, всъщност може да го отклоним от истинския му път и да му навредим, ако този човек е достатъчно "съвестен" да послуша нас, а не себе си.
Убедена съм, че най-ценното умение, което си заслужава да предадеш на някого, е умението да слуша себе си, да разпознава собствения си глас и истинските си желания и да усеща какво е най-подходящо за самия него; да се научи да вижда и да върви по собствения си път; а не да действа в живота според външни стандарти и чужди очаквания, както повечето хора правят, дори това да са очакванията и стандартите на най-близките му хора. Защото всеки човек е експерт за собствения си живот, за собствените си проблеми, и никой друг, освен него самият, няма как да знае какво е наистина най-доброто в дадения случай.
Също така често съм разбирала, че външната ми преценка за конкретна ситуация или човек е била ограничена, неточна - и това е нормално, понеже самият свят в който живеем е несъвършен, и ако се замислим, ще установим, че знаем наистина много малко, дори за самите себе си, какво пък ли остава за другите.
Изисква се смелост и сила, за да осъзнаеш и наистина да приемеш, колко малко всъщност знаеш.
И като знам колко е субективна и ограничена моята преценка, ще поема отговорност за нея, ще приема човека срещу мен и само ще се опитам да го подкрепя в това да се свърже със себе си и да се вслуша в своето сърце, за да вземе своето решение. Не да приеме моята идея за решение, а да открие своя. И ако го ценя, безусловно ще му дам любовта и подкрепата си за това.
Стремежът да влияем на другите, дори и несъзнателно, и да ги оформяме според своите разбирания за живота, може да е много вреден. И да доведе до конфликти. Защото всъщност отговаряме само за себе си. И такава намеса реално е като навлизане в личното пространство, незачитане и недоверие спрямо човека.
За това ви приканвам да осъзнаете, как и вашата външна преценка е непълна и ограничена. И това е нормално, разбирам го, просто го разберете и вие самите.
Относно това дали даден сценарий е достоен за подражание или не, мога да кажа само, че нямам намерение да подражавам на ничий сценарий, а да си създам свой.
Мога също да ви кажа - знам че ще бъда добра в работата си, усещам го вътрешно, и ще направя каквото зависи от мен, за да съм успешна; и може да сте спокойни за кариерното ми развитие. Ако познавате някой мой аспект, това е именно съвестността ми за нещата, които са ми възложени и че мога да ги правя както трябва. И да се уча.
Освен работа, знаете, че човек си има и личен живот. И е здравословно да го има. И изкуството на живота се състои не в това да избереш едното за сметка на другото и да се развиеш майсторски, еднопосочно, а да ги съчетаеш, така че взаимно да се допълват. За всяко нещо в живота си има време и място, да, но не винаги времето и мястото се оказват тези, които сме предвиждали и за които сме имали очаквания. И съм убедена, че именно личният живот и щастие могат да дадат на човек сила и енергия, за да върши и работата си хубаво.
Така че най-доброто, което може да ми пожелаете и да искате за мен, е да се свържа по-добре със себе си, да усещам винаги какво е подходящо за мен, в дадения момент и да вземам решенията си, изхождайки от вътрешен баланс, мъдрост и лична сила. Защото всичко, което ми е нужно да зная, аз вече го нося, ценни са не съветите и преценките, а подкрепата, обичта и приемането. Аз съм експертът за своя живот, моля, уважавайте това, и ми имайте доверие.
С уважение,
Мила Пантева
Да, самите вие може да кажете, че вече съм пълнолетна и трябва да поема отговорност за живота и действията си. Може да го кажете, но същевременно да се опасявате, че не съм достатъчно зряла и вътрешно да ме осъждате.
Искам да ви споделя, че поемам отговорност за решенията си и ще продължавам да го правя. Защото в моята сфера на отговорност са моят живот, моите действия, моето поведение, моите мисли, моите решения, моите чувства, емоции и очаквания. И съм отговорна именно за тях, а не за живота, решенията, мислите, поведението, емоциите и очакванията на някой друг.
И наричам това "зрялост".
Приканвам и вие да поемете отговорност за собствените си мисли, емоции, очаквания и страхове, в случая спрямо мен, и да бъдете зрели, а не, дори и несъзнателно, да опитвате да прехвърляте тази своя отговорност върху мен.
Да обичаш някого истински на първо място означава да го приемаш. Да приемаш не само това, което харесваш у него, а за всичко останало да си затваряш очите, и да тръпнеш, да не би човекът да сгреши, и да се надяваш някой ден човекът да се промени; Да приемаш не само това, което очакваш и се надяваш за него, и не само това, което ти самият смяташ че е добро и би пожелал за себе си, ако беше на негово място. А да приемаш човека цялостно, да виждаш самият него, а не своите очаквания и проекции, и да му имаш доверие.
Разбрала съм, а и вие сте разбрали, че не можеш да предпазиш човек от грешки. Понякога наистина си мислим, че знаем какво е добро за даден човек, но всъщност искайки "най-доброто" и желаейки да го предпазим, всъщност може да го отклоним от истинския му път и да му навредим, ако този човек е достатъчно "съвестен" да послуша нас, а не себе си.
Убедена съм, че най-ценното умение, което си заслужава да предадеш на някого, е умението да слуша себе си, да разпознава собствения си глас и истинските си желания и да усеща какво е най-подходящо за самия него; да се научи да вижда и да върви по собствения си път; а не да действа в живота според външни стандарти и чужди очаквания, както повечето хора правят, дори това да са очакванията и стандартите на най-близките му хора. Защото всеки човек е експерт за собствения си живот, за собствените си проблеми, и никой друг, освен него самият, няма как да знае какво е наистина най-доброто в дадения случай.
Също така често съм разбирала, че външната ми преценка за конкретна ситуация или човек е била ограничена, неточна - и това е нормално, понеже самият свят в който живеем е несъвършен, и ако се замислим, ще установим, че знаем наистина много малко, дори за самите себе си, какво пък ли остава за другите.
Изисква се смелост и сила, за да осъзнаеш и наистина да приемеш, колко малко всъщност знаеш.
И като знам колко е субективна и ограничена моята преценка, ще поема отговорност за нея, ще приема човека срещу мен и само ще се опитам да го подкрепя в това да се свърже със себе си и да се вслуша в своето сърце, за да вземе своето решение. Не да приеме моята идея за решение, а да открие своя. И ако го ценя, безусловно ще му дам любовта и подкрепата си за това.
Стремежът да влияем на другите, дори и несъзнателно, и да ги оформяме според своите разбирания за живота, може да е много вреден. И да доведе до конфликти. Защото всъщност отговаряме само за себе си. И такава намеса реално е като навлизане в личното пространство, незачитане и недоверие спрямо човека.
За това ви приканвам да осъзнаете, как и вашата външна преценка е непълна и ограничена. И това е нормално, разбирам го, просто го разберете и вие самите.
Относно това дали даден сценарий е достоен за подражание или не, мога да кажа само, че нямам намерение да подражавам на ничий сценарий, а да си създам свой.
Мога също да ви кажа - знам че ще бъда добра в работата си, усещам го вътрешно, и ще направя каквото зависи от мен, за да съм успешна; и може да сте спокойни за кариерното ми развитие. Ако познавате някой мой аспект, това е именно съвестността ми за нещата, които са ми възложени и че мога да ги правя както трябва. И да се уча.
Освен работа, знаете, че човек си има и личен живот. И е здравословно да го има. И изкуството на живота се състои не в това да избереш едното за сметка на другото и да се развиеш майсторски, еднопосочно, а да ги съчетаеш, така че взаимно да се допълват. За всяко нещо в живота си има време и място, да, но не винаги времето и мястото се оказват тези, които сме предвиждали и за които сме имали очаквания. И съм убедена, че именно личният живот и щастие могат да дадат на човек сила и енергия, за да върши и работата си хубаво.
Така че най-доброто, което може да ми пожелаете и да искате за мен, е да се свържа по-добре със себе си, да усещам винаги какво е подходящо за мен, в дадения момент и да вземам решенията си, изхождайки от вътрешен баланс, мъдрост и лична сила. Защото всичко, което ми е нужно да зная, аз вече го нося, ценни са не съветите и преценките, а подкрепата, обичта и приемането. Аз съм експертът за своя живот, моля, уважавайте това, и ми имайте доверие.
С уважение,
Мила Пантева