НАТРУПАНИЯТ СТРЕС ПРИБЛИЖАВА ИНЦИДЕНТА
Живеем в интересни времена. Животът става все по-динамичен и напрегнат. Социално-икономическата обстановка ни предоставя за размисъл дълбоки и мъчни въпроси за преодоляване. Разкъсваме се между желанието да сме добри работници, служители или ръководители от една страна и от друга да сме уникалните родители, приятели, роднини. Опитваме се да бъдем силни във всичките ни роли, но понякога се налага да признаем, че самите ние имаме нужда от помощ. И това се оказва най-трудният ни скок над себе си. Владеем се до моментите, в които усетим рухването твърде рязко или твърде късно. А колко „телеграми” ни е изплащало нашето тяло и нашето поведение....
И така, стигаме до едно понятие, което звучи в ефира като явление, което не ни засяга, не ни касае, има го, но за другите. Аз някак си съм си защитен, на мен не може да се случи. Докато не чуем рязко натиснатите спирачки в очакване на удара, който и този път ни се разминава … и слава богу.....СТРЕС!
Безспорен фактор за такива събития е стресът, в частност професионалния стрес, който владее много организационни нива в професията на всеки човек. Това явление само по себе си не винаги е отрицателно, но натрупването му и необръщането на внимание на индикаторите, свързани със стреса, водят до непростими инциденти.
Стресът е състояние, предизвикано от необичайно продължителни или неочаквани психически и физически натоварвания, които изтощават нашия организъм и затрудняват нормалното адаптиране към средата. Позитивната му страна е способността му да ни накара да действаме, да се размърдаме, да мислим и да се адаптираме адекватно на ситуацията. Но неговата негативна страна е натрупването, което води до преумора, гняв, враждебност, които на свой ред водят до здравословни проблеми, погрешни преценки и реакции, инциденти и злополуки.
Професионалният стрес е реакцията на организма на физиологично и психологично ниво спрямо негативни аспекти в дейността на човека, касаещи неговото трудово поведение и работната атмосфера. Когато човек има усещането, че не владее ситуацията, стресът може да стане синоним на криза и да представлява опасност за здравето му и впоследствие за безпроблемното функциониране на организацията.
Като видове стресори за личността в работната среда могат да се посочат различни източници - нови технологии, страх от несправяне с работата, неудовлетворяващи отношения с колеги и началници, сменен режим, чести командировки, както и силна амбиция за израстване в професията, силно развито чувство за отговорност, страх от загуба на работа и др. В резултат организацията страда чрез множеството отсъствия на служители, високо текучество на кадри, дисциплинарни проблеми, намалена трудоспособност, грешки и инциденти.
Стресът се разраства в няколко стадия, и от нашето осъзнаване зависи до къде ще му позволим да ни завладее. Важно е да се знае, че при продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния, при по-лек стрес човек преминава от етап на етап, при тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий. В първия стадий човек изпитва лека тревожност, например при промяна на длъжността, но тук новото предизвикателство го мобилизира, за да се справи с него. На този етап стресът повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека. Ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва чувство на затрупване с работа или невъзможност за поемане на глътка въздух. В този стадий стресът се превръща в усещане за свръхнатоварване. Ако не се предприемат мерки за справяне, плавно се навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като избухливост, напрежение, главоболие и др. Крайния стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения.
Наблюдават се различни симптоми на стреса, които могат да бъдат ориентири за неблагоприятното му влияние. На физиологично ниво това са различни оплаквания като главоболие, мигрена, сърцебиене, умора, нарушено храносмилане, болки в различни части на тялото, кожни проблеми. На познавателно ниво наблюдаваме нерешителност, отслабване на паметта, влошена концентрация на вниманието, извършване на погрешни действия, лош сън, негативни мисли. Ставаме в емоционален план твърде раздразнителни, подозрителни, усещаме напрежение, безпокойство, пристъпи на гняв. В резултат поведението ни се променя в посока на загуба на апетит или преяждане, увеличаване на тютюнопушенето и алкохола, лошо разпределение на времето, семейни проблеми, несправяне със задълженията в работата.
В Европейския съюз стресът е вторият по-големина проблем, свързан със здравето на работното място, а икономическите последици от стреса всяка година са в рамките на около 20 милиарда евро.
Основните техники за управление на стреса касаят разглеждането на проблемните ситуации, тяхното анализиране и приоритизиране. Умението да се погледне на проблема отстрани, да се дефинира правилно, да се определят причините за възникването, да се формулират алтернативи за изхода, да се помисли за промяна в начина на реагиране – това са само стъпките от стратегията за справяне със стреса.
Други техники касаят релаксиращи програми, които всеки може да подбере за себе си - разговори с приятели, гледане на комедии, занимания с любими дейности. Може да е необходимо да осъзнаете, че не можете да промените околните, а само собственото си поведение; да се примирите, че не може да имате всичко, което пожелаете; да осъзнаете най-главните си цели; да не се стремите към съвършенство; да пресявате информацията; да търсите в стресовите ситуации възможности за научаване на нещо ново.
Научете се да предвиждате стресовите периоди и се подготвяйте за тях, поставяйте си реалистични срокове за изпълнението на задачите, не поемайте твърде много ангажименти, а с най-трудните и важни задачи се занимавайте, когато се чувствате най-бодри.
Изградете си физически и емоционален резерв. Отчитайте начина, по който тялото ви реагира на стреса. Търсете помощ при необходимост. Мислете позитивно, мечтайте оптимистично. Осъзнайте какво в действителност може да промените и какво да приемете без да може да влияете върху него. Правете разлика между двете. Спете достатъчно и си бъдете най-добрият приятел, за да сте в помощ и на другите около вас – семейство, приятели, колеги.
Петя Найденова – психолог – Управление на човешките ресурси
[email protected]
И така, стигаме до едно понятие, което звучи в ефира като явление, което не ни засяга, не ни касае, има го, но за другите. Аз някак си съм си защитен, на мен не може да се случи. Докато не чуем рязко натиснатите спирачки в очакване на удара, който и този път ни се разминава … и слава богу.....СТРЕС!
Безспорен фактор за такива събития е стресът, в частност професионалния стрес, който владее много организационни нива в професията на всеки човек. Това явление само по себе си не винаги е отрицателно, но натрупването му и необръщането на внимание на индикаторите, свързани със стреса, водят до непростими инциденти.
Стресът е състояние, предизвикано от необичайно продължителни или неочаквани психически и физически натоварвания, които изтощават нашия организъм и затрудняват нормалното адаптиране към средата. Позитивната му страна е способността му да ни накара да действаме, да се размърдаме, да мислим и да се адаптираме адекватно на ситуацията. Но неговата негативна страна е натрупването, което води до преумора, гняв, враждебност, които на свой ред водят до здравословни проблеми, погрешни преценки и реакции, инциденти и злополуки.
Професионалният стрес е реакцията на организма на физиологично и психологично ниво спрямо негативни аспекти в дейността на човека, касаещи неговото трудово поведение и работната атмосфера. Когато човек има усещането, че не владее ситуацията, стресът може да стане синоним на криза и да представлява опасност за здравето му и впоследствие за безпроблемното функциониране на организацията.
Като видове стресори за личността в работната среда могат да се посочат различни източници - нови технологии, страх от несправяне с работата, неудовлетворяващи отношения с колеги и началници, сменен режим, чести командировки, както и силна амбиция за израстване в професията, силно развито чувство за отговорност, страх от загуба на работа и др. В резултат организацията страда чрез множеството отсъствия на служители, високо текучество на кадри, дисциплинарни проблеми, намалена трудоспособност, грешки и инциденти.
Стресът се разраства в няколко стадия, и от нашето осъзнаване зависи до къде ще му позволим да ни завладее. Важно е да се знае, че при продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния, при по-лек стрес човек преминава от етап на етап, при тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий. В първия стадий човек изпитва лека тревожност, например при промяна на длъжността, но тук новото предизвикателство го мобилизира, за да се справи с него. На този етап стресът повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека. Ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва чувство на затрупване с работа или невъзможност за поемане на глътка въздух. В този стадий стресът се превръща в усещане за свръхнатоварване. Ако не се предприемат мерки за справяне, плавно се навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като избухливост, напрежение, главоболие и др. Крайния стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения.
Наблюдават се различни симптоми на стреса, които могат да бъдат ориентири за неблагоприятното му влияние. На физиологично ниво това са различни оплаквания като главоболие, мигрена, сърцебиене, умора, нарушено храносмилане, болки в различни части на тялото, кожни проблеми. На познавателно ниво наблюдаваме нерешителност, отслабване на паметта, влошена концентрация на вниманието, извършване на погрешни действия, лош сън, негативни мисли. Ставаме в емоционален план твърде раздразнителни, подозрителни, усещаме напрежение, безпокойство, пристъпи на гняв. В резултат поведението ни се променя в посока на загуба на апетит или преяждане, увеличаване на тютюнопушенето и алкохола, лошо разпределение на времето, семейни проблеми, несправяне със задълженията в работата.
В Европейския съюз стресът е вторият по-големина проблем, свързан със здравето на работното място, а икономическите последици от стреса всяка година са в рамките на около 20 милиарда евро.
Основните техники за управление на стреса касаят разглеждането на проблемните ситуации, тяхното анализиране и приоритизиране. Умението да се погледне на проблема отстрани, да се дефинира правилно, да се определят причините за възникването, да се формулират алтернативи за изхода, да се помисли за промяна в начина на реагиране – това са само стъпките от стратегията за справяне със стреса.
Други техники касаят релаксиращи програми, които всеки може да подбере за себе си - разговори с приятели, гледане на комедии, занимания с любими дейности. Може да е необходимо да осъзнаете, че не можете да промените околните, а само собственото си поведение; да се примирите, че не може да имате всичко, което пожелаете; да осъзнаете най-главните си цели; да не се стремите към съвършенство; да пресявате информацията; да търсите в стресовите ситуации възможности за научаване на нещо ново.
Научете се да предвиждате стресовите периоди и се подготвяйте за тях, поставяйте си реалистични срокове за изпълнението на задачите, не поемайте твърде много ангажименти, а с най-трудните и важни задачи се занимавайте, когато се чувствате най-бодри.
Изградете си физически и емоционален резерв. Отчитайте начина, по който тялото ви реагира на стреса. Търсете помощ при необходимост. Мислете позитивно, мечтайте оптимистично. Осъзнайте какво в действителност може да промените и какво да приемете без да може да влияете върху него. Правете разлика между двете. Спете достатъчно и си бъдете най-добрият приятел, за да сте в помощ и на другите около вас – семейство, приятели, колеги.
Петя Найденова – психолог – Управление на човешките ресурси
[email protected]